My Lyrical Pages

XI

About Me | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII

 
Белегът на звяра
ноември, 25, 2006
 
Преди да се съмне -
огледално платно върху зимен статив -
разтваряш последното време в очите си.
Светът, малко по- тромав и не толкова сив,
загребва цвят от сънувани истини.
Повече северен, отколкото твърд е цветът.
Ситни стъпки рисува
по кожата на свобода.
Черният вълк щом е пръв
след него старите отпускат следата.

Отрязваш косите си - кабели, провеждащи космос.
Продължаваш се, по- тесен от пътя
към мнимото Нас.
Кротък е огъня на крайната есен.
Буен е края на огнен живот.

Ангели ще възспрат ветровете,
ако ветровете са по- тъмни от мрак.
Преди да се съмне чака човекът,
да бъде поведен
от стрелки и тълпа.
Ще му „дарят" друго име,
очи ще привикне към нова луна.
Остава по- сам от пътя си,
който е мъкнал
за Нас.

Трупаме с дрипи и думи леглата си.
Все нещо не беше достатъчно.
Искахме други пътища - някак по- напречни.
Искахме хляб
от различно
тесто.
А на небето резецът е толкова ниско,
че миг преди да се съмне ще прокърви.

Крепим се бълнуващи върху ледна реалност,
и ледовете са все по- яростни,
и все по- далече оставяме

бреговете си.

Небелязани.