Белегът
на звяра
ноември, 25, 2006
Преди да
се съмне - огледално платно
върху зимен статив - разтваряш
последното време в очите
си. Светът, малко по- тромав
и не толкова сив, загребва
цвят от сънувани истини. Повече
северен, отколкото твърд
е цветът. Ситни стъпки
рисува по кожата на свобода. Черният
вълк щом е пръв след него
старите отпускат следата.
Отрязваш косите си
- кабели, провеждащи космос.
Продължаваш се, по- тесен
от пътя към мнимото Нас.
Кротък е огъня на крайната
есен. Буен е края на огнен
живот.
Ангели ще възспрат
ветровете, ако ветровете
са по- тъмни от мрак. Преди
да се съмне чака човекът, да
бъде поведен от стрелки
и тълпа. Ще му „дарят"
друго име,
очи ще привикне
към нова луна. Остава
по- сам от пътя си, който
е мъкнал за Нас.
Трупаме
с дрипи и думи леглата
си. Все нещо не беше достатъчно. Искахме
други пътища - някак по-
напречни. Искахме хляб
от различно тесто. А
на небето резецът е толкова
ниско, че миг преди да
се съмне ще прокърви.
Крепим
се бълнуващи върху ледна
реалност, и ледовете
са все по- яростни, и все
по- далече оставяме
бреговете
си.
Небелязани.
|