dies irae

март, 28, 2006

отива си нощем крилатият

мастилено хубав

рапсодиен

сам

без следи от дъждовна наситеност

без лунност сълзлива

отива си

и прегъва до кръв

блудкавите очаквания

с изтръпнали пръсти

се вгражда беззнаков

чак под клепачите

на диво-алести сутрини

да плъзнат тежко след него

и плътно в безумие дните ми

като вариации ... по Паганини

на Рахманинов

остават недокоснати в тях думите

а той оловно разлива смисли

в несигурност

без защити

гневен

пулсиращ

изначален като гръм си отива

и се завръща краен

като убийство на младост

през юни