|
Изход
ноември, 13, 2006
Колко време
стъпвах върху шипове
е
без значение щом днес
застила
мек килим в зелено
Близкият.
И пролетния
дом почти достигам
нагазила
до глезен в девствени
канали
на издигане. Следите
на змията
енергийно
светят.
Ние виждаме.
И
колко е красива най- ярката
отрова
разтваряща едната
част на сянката
във друга.
И колко е целително
изчезването
в
свръхсъзнателната фикция.
Безконечното
се преоформя,
както пясъчната
лилия в дъх на море.
Бреговете
са тръгнали до един срещу
изгрева
и са символи
не на очакване,
а на раздвижен
предел.
Запазих единствено
ценност от книгата,
в
която бях камък.
Сънувах
огън, не пепел по дланите
му.
Сърцето ми вход е
Сърцето
ми- изход
Изправям сърцето
си пред белите кръстове
на
ръцете ти.
Тихо.
Вратата
е същата
но сега
стръмните
стълбища- истински.
|
