нощта ни сгушва в трайното на звуците
над мен е вятър
като августовски прилив
ръцете му /небрежно движещи се ладии/
рисуват музика
и пътища безименни
по тялото ми

а аз /повърхността на хладното му лято/
в очите си постилам жива пръст
да го прегръща
небето тази нощ ще е зелено
/дълбок бръшлян
повиващ къщи
и замлъкналост/

в най-стабилното пространство
на съня ми
от клоните на време
и светкавичност ме пази
издига замъци от думи
страховете ми превръща в куполи

а онзи миг на всяка устремност
ме буди в неговото „утре"