My Lyrical Pages

X

About Me | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII

на облаците
септември, 5, 2006
 
През черепните кухини на нощ китарна
се сипе прах от звездна недостатъчност.

Звънят дихания в ушите на земята,

водите се настройват
раковинно-трайно.

А как горят дайретата с луните си
в ръцете на небе прегърнало през сълзи

разрошените клони в незапяти есени...,

с жаравата затрупваме
любовни вести

пред къщата сред мирис на смокини,
асмите дето са износвали до синьо

младостта, отиваща си без причини

по кръв от изгрева -
неотлежало биле.

Днес си спомням колко са ми близки
плитките на дълги като вятър

влажни гроздобери.

И с думи от древни молитви за дъжд,
момичето на облаците връщам -

ненамерено.