|
Белегът
на звяра
ноември, 25, 2006
Преди да
се съмне -
огледално платно
върху зимен статив -
разтваряш
последното време в очите
си.
Светът, малко по- тромав
и не толкова сив,
загребва
цвят от сънувани истини.
Повече
северен, отколкото твърд
е цветът.
Ситни стъпки
рисува
по кожата на свобода.
Черният
вълк щом е пръв
след него
старите отпускат следата.
Отрязваш косите си
- кабели, провеждащи космос.
Продължаваш се, по- тесен
от пътя
към мнимото Нас.
Кротък е огъня на крайната
есен.
Буен е края на огнен
живот.
Ангели ще възспрат
ветровете,
ако ветровете
са по- тъмни от мрак.
Преди
да се съмне чака човекът,
да
бъде поведен
от стрелки
и тълпа.
Ще му „дарят"
друго име,
очи ще привикне
към нова луна.
Остава
по- сам от пътя си,
който
е мъкнал
за Нас.
Трупаме
с дрипи и думи леглата
си.
Все нещо не беше достатъчно.
Искахме
други пътища - някак по-
напречни.
Искахме хляб
от различно
тесто.
А
на небето резецът е толкова
ниско,
че миг преди да
се съмне ще прокърви.
Крепим
се бълнуващи върху ледна
реалност,
и ледовете
са все по- яростни,
и все
по- далече оставяме
бреговете
си.
Небелязани.
|
