Make your own free website on Tripod.com

My Lyrical Pages

V

About Me | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII

 
Без мисъл в смисъла
октомври, 19, 2006
 
Ще тръгне времето отново
нагоре през черешовите изгреви.
Ще замиришат после тротоарите на есен.
Завивам иззад ъглите си
хребетна
до лунна
степенност.

Ще тръгне времето.
Както винаги не ще се спре
над сенките смокинови
разперили ръцете си.

И много синьо ще е утрото ми.

И много силна с вечерта

ще си отивам

в непропорцията на посоките.

Всеки цвят ще бъде звук.
Всеки звук ще се въззема от потоците.
Ще следват думите ни мирния си ход,
зад погледа ти пак ще гоня стъпките
на времето,
което тръгва отначало

нагоре по пътеките над веждите.

Докато посипва ситната си сол
косите ни ще помнят коренищата.
Ще тръгвам с времето
по- млада
към пръстта

разпиляна в безначалото на смисъл.