Make your own free website on Tripod.com

My Lyrical Pages

VII

About Me | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII

Празно писмо

01.11.2005

 

Ако само за миг си помислиш,

че мога да бъда слънчево лято,

грешиш.

Влюбвам се.

Гола и бяла усмихва се зимата.

 

Не го ревнувам, не го забелязвам,

и е толкова далечен

в купищата бели изречения.

Влюбвам се в ноември.

Обеща,

че утре ангели ще завалят,

толкова трансформирано земни,

та да убиват в рояка си.

Той рисува

черните клони в живота ми, а аз

почти повярвах в есенни вечности

 

и разпилявам тъги по кървави листи,

неми значения, и отлетели птици...

 

Не всички изоставят, приятелю!

 

Врабците студуват не заради вятъра,

а заради блянове по бели лястовици.

Толкова са уморени нотите, нали?!

 

Ако само за миг си помислиш,

че ще потъна в есенни бягства,

грешиш.

Устоявам на пияни листа,

разплакани локви и два, три пастела в повече.

Цял живот съм се учила на раздели.

Измислям си струните. А ноември поема

по дългия път към зеленото,

 

събиращо цвят под земята,

за да възкръсват тревите,

пролетно да ме забрави,

после да превръща в лято минзухарите,

за да е следваща есен, когато

пак ще е влюбен за кратко,

и пак ще е в мен

 

и ще валят листопадни думите...

 

а аз отново ще вярвам,

че краища няма

и

ще изплюва смисъла си всяко „късно”.

 

Още дълго ще настройвам струните!

Ноември е, познаваш ме!