Make your own free website on Tripod.com

My Lyrical Pages

VII

About Me | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII

Празно писмо

01.11.2005

 

Ако само за миг си помислиш,

че мога да бъда слънчево лято,

грешиш.

Влюбвам се.

Гола и бяла усмихва се зимата.

 

Не го ревнувам, не го забелязвам,

и е толкова далечен

в купищата бели изречения.

Влюбвам се в ноември.

Обеща,

че утре ангели ще завалят,

толкова трансформирано земни,

та да убиват в рояка си.

Той рисува

черните клони в живота ми, а аз

почти повярвах в есенни вечности

 

и разпилявам тъги по кървави листи,

неми значения, и отлетели птици...

 

Не всички изоставят, приятелю!

 

Врабците студуват не заради вятъра,

а заради блянове по бели лястовици.

Толкова са уморени нотите, нали?!

 

Ако само за миг си помислиш,

че ще потъна в есенни бягства,