My Lyrical Pages

IV

About Me | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII

 
Изход
ноември, 13, 2006
 
Колко време стъпвах върху шипове
е без значение щом днес застила
мек килим в зелено Близкият.
И пролетния дом почти достигам
нагазила до глезен в девствени канали
на издигане. Следите на змията
енергийно светят.
Ние виждаме.

И колко е красива най- ярката отрова
разтваряща едната част на сянката
във друга. И колко е целително
изчезването
в свръхсъзнателната фикция.

Безконечното се преоформя,
както пясъчната лилия в дъх на море.
Бреговете са тръгнали до един срещу изгрева
и са символи не на очакване,
а на раздвижен предел.

Запазих единствено ценност от книгата,
в която бях камък.
Сънувах огън, не пепел по дланите му.

Сърцето ми вход е
Сърцето ми- изход
Изправям сърцето си пред белите кръстове
на ръцете ти.
Тихо.

Вратата е същата
но сега

стръмните стълбища- истински.